Всеки ден минавам покрай къщата на мечтите си.
Тя има красива градина с цветя, тераса по която са плъзнали бръшляни, цветя, цветя навсякъде...
Не зная защо, но мисля, че един дом е истински дом само, ако има градина, а в градината- много и красиви цветя, дървета, зеленинка..
Мислех си... има ли с кого да споделя вижданията си за идеалния дом? Може би само със семейството си. Но мислех не за майка ми и брат ми, а за някой с когото да искам да прекарам остатъка от живота си. Сетих се само за един познат който би погледнал на тази къща с моя поглед, но той би я нарекъл "сладникава". А и... едва ли иска да я сподели с мен.
Затова търсенето продължава. Не търсене на идеален дом или любим, а търсене на самата мен. Кой знае, може би причината за това, че все още съм сама е в мен.
Или ... наистина не зная.
О, по дяволите, аз съм само на 18...

Само продължавай да мечтаеш:)))

С добро чувство...желая ти късмет!!